Защото бързо ще си тръгна...
Защото бързо ще си
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е
мъчно –
пътуването свършва
сутрин.
Сутрин.
Върви човекът –
тъмен тротоарът.
Светът е мълчалив
и малък някак.
Първа спирка.
Клати се тролеят –
пиян,
прегърбен
стар и
ламаринен...
И толкова сълзи е виждал...
Тролеят,който
си отива.
Самотникът се качва,
сяда,
на някаква седалка
изподрана
и сеща се
(защо ли)
за душата си....
- И накъде сега, приятел?
Но няма отговор...
И няма думи.
Тролеят диша тежко,
после продължава...
нататък...
По стария маршрут.
И втора
спирка.
Първи хора.
Тролеят празен,
тихо се прозява.
И няма го човека-
крачи
през тъмното
неоново,
щастливо
рекламиращо
животи...
се надигат.
И губя се
сред
шум
и хора ,
и коли...
Умора
сънена...
Да, някога така ще
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е
мъчно,
че пътят ми ще свърши
сутрин...
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е
мъчно –
пътуването свършва
сутрин.
Сутрин.
Върви човекът –
тъмен тротоарът.
Светът е мълчалив
и малък някак.
Първа спирка.
Клати се тролеят –
пиян,
прегърбен
стар и
ламаринен...
И толкова сълзи е виждал...
Тролеят,който
си отива.
Самотникът се качва,
сяда,
на някаква седалка
изподрана
и сеща се
(защо ли)
за душата си....
- И накъде сега, приятел?
Но няма отговор...
И няма думи.
Тролеят диша тежко,
после продължава...
нататък...
По стария маршрут.
И втора
спирка.
Първи хора.
Тролеят празен,
тихо се прозява.
И няма го човека-
крачи
през тъмното
неоново,
щастливо
рекламиращо
животи...
се надигат.
И губя се
сред
шум
и хора ,
и коли...
Умора
сънена...
Да, някога така ще
тръгна.
И стаята ще стане
тиха.
И може би ще ми е
мъчно,
че пътят ми ще свърши
сутрин...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
