Защото пак вали
Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен?
Защо ли винаги броя до три,
преди да хвърля тежки думи.
От скрити тайни винаги боли.
А истините винаги са трудни.
Защото знаеш, че ще загорчи,
не казваш думите за сбогом.
Целувки с вкус на вино и лъжи,
превръщат любовта в отрова.
Защото тъжно е, студено и боли.
Защото свърши тази песен...
Затварям всички незатворени врати.
Октомври е. И пак вали. И пак е есен
© Мариана All rights reserved.
