Sep 26, 2020, 3:08 AM  

Заслон под сърцето

  Poetry
573 2 6

Крилата ми тънички,

рисувани в сънища,

усети да пърхат ти.

             Заслон от ръцете си,

             най-дружески сплетени,

             направи им, съхрани

размаха неопитен,

плашлив и до днес снишен.

Укрепнах за подвизи.

             Надникнах в невидими,

             издигнати  полоси.

             Докоснах рояк звезди.

             

             

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено ти благодаря, Младене! Ценя високо твоето мнение! Стихът е посветен на една специална за мен личност, от творчеството на която се възхищавам.
  • Ти си един от най-оригиналните автори в този сайт, Светулка. Доказват го творбите публикувани в профила ти. Много е трудно да се изразяваме нестандартно и да творим естетика. А ти постигаш този синтез в редица свои произведения. В настоящото той е видим и с невъоръжено око.

    "Надникнах в невидими,
    издигнати полоси.
    Докоснах рояк звезди."

    Мистичен и въздействащ финал. Сякаш препрочитам Одисея 2001 на Артър Кларк. Така ми въздейства и тя!
  • Радвам се, че те докосна, Георги!
  • Хубаво...
  • Благодаря ти, мила Дени! Чувствителна душа си ти!😙

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...