Mar 4, 2020, 8:04 AM

Засуши се 

  Poetry » Other
5.0 / 7
925 2 11

Засуши се, земята се напука

като изпратено от Господа проклятие.

По пътя клати се една каручка,

селяк попържа своето зачатие.

Търпи селяшкото сърце, очаква

да дойде дъжд, дори да е с вихрушка,

умира житото, а то е хлябът,

а дом без хляб е тих, без глъчка.

Ще дойде буря, все ще зачернее,

а вятърът житата ще усуче,

заспала вятърната мелница във мене

ще се събуди, вяло ще застърже.

Ще улови разсърдения тъмен вихър,

и впрегнат във крилата ще потръгне,

опитомен довчерашен немирник -

след дълго скитане дома объркал.

***

Но още тих молебен се възнася,

и маранята тежко се поклаща...

Излей се, ураган, полей земята,

а вятърът аз скришом ще открадна.

Душата ми, затихнала отколе

от суша, глухота и безметежност -

внезапен вихър буен, плодороден

да завърти витлата ми злочести.

***

Засуши се, земята се напука,

безветрието нямо умълча се.

Една каручка сиротно поскърцва,

селяк попържа някого на майка.

 

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »