Засуши се
Засуши се, земята се напука
като изпратено от Господа проклятие.
По пътя клати се една каручка,
селяк попържа своето зачатие.
Търпи селяшкото сърце, очаква
да дойде дъжд, дори да е с вихрушка,
умира житото, а то е хлябът,
а дом без хляб е тих, без глъчка.
Ще дойде буря, все ще зачернее,
а вятърът житата ще усуче,
заспала вятърната мелница във мене
ще се събуди, вяло ще застърже.
Ще улови разсърдения тъмен вихър,
и впрегнат във крилата ще потръгне,
опитомен довчерашен немирник -
след дълго скитане дома объркал.
***
Но още тих молебен се възнася,
и маранята тежко се поклаща...
Излей се, ураган, полей земята,
а вятърът аз скришом ще открадна.
Душата ми, затихнала отколе
от суша, глухота и безметежност -
внезапен вихър буен, плодороден
да завърти витлата ми злочести.
***
Засуши се, земята се напука,
безветрието нямо умълча се.
Една каручка сиротно поскърцва,
селяк попържа някого на майка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
The work is a contestant:
