Засънувах - не са в май звезди,
просто някакъв странник отнесен.
Той пред мене душата откри,
слушах тъжна аз старата песен.
И прегърнах го с дълга въздишка,
сякаш счупих сърцето във мене.
Но по тънката сребърна нишка
бях замислена - живота ми стене...
Посънувах ли - странник в мъглата,
нишка тънка съдбата реди?
Но лечение има - в тъгата
и наяве - блестяха звезди.
Вдъхновено от Lycki - Росица Петрова
© Мери Попинз All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
