Засънувах - не са в май звезди,
просто някакъв странник отнесен.
Той пред мене душата откри,
слушах тъжна аз старата песен.
И прегърнах го с дълга въздишка,
сякаш счупих сърцето във мене.
Но по тънката сребърна нишка
бях замислена - живота ми стене...
Посънувах ли - странник в мъглата,
нишка тънка съдбата реди?
Но лечение има - в тъгата
и наяве - блестяха звезди.
Вдъхновено от Lycki - Росица Петрова
© Мери Попинз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
