Затихване на махалото
в тесен свят вървях
беше там
а те нямаше
но скътах в кутийка
скъпоценно зрънце -
вдишвах безумно и
между изгубените си неща те търсех
в заглъхващ епизод
който тишината дращи
с нокът
© Дима All rights reserved.
в тесен свят вървях
беше там
а те нямаше
но скътах в кутийка
скъпоценно зрънце -
вдишвах безумно и
между изгубените си неща те търсех
в заглъхващ епизод
който тишината дращи
с нокът
© Дима All rights reserved.

paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...