Затишие пред буря...
Затишие пред буря...
Застинал небосклон.
С дървото се сбогува
един прекършен клон.
От облаците рукват
пречистващи сълзи...
Надежда - крехко стръкче -
отново в мен цъфти.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Затишие пред буря...
Застинал небосклон.
С дървото се сбогува
един прекършен клон.
От облаците рукват
пречистващи сълзи...
Надежда - крехко стръкче -
отново в мен цъфти.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...