Затворен кръг
Неочаквано за мен, този стих се роди като бял и чак впоследствие го преработих в класически. Ще се радвам да разбера доколко първият ми опит е успешен и дали преработката не губи нещо спрямо него.
Желая на всички весели празници и много щастие през новата година!
И всеки път...
Всеки път, когато
пътищата, посоките, съдбите ни
се пресичат,
усещам как точно по средата
между слънчевия сплит и душата ми
като гъст шоколад потича
мека, рошава, боцкаща топлина.
Сякаш напечена от слънцето котка
се е свила на мъркаща топка
в сърцето ми...
А после се здрависваме.
Включвам се
в зарядното на вселената.
Ръцете ни се докосват,
очите - също,
и още нещо, някъде зад тях...
Тя знае.
И аз знам, че тя знае.
И тя знае, че аз знам, че тя...
Затворен кръг,
от който няма измъкване.
Като халката,
проблясваща със строго око
върху безименното й пръстче.
----------------------------------------------------
И всеки път... И всеки път, когато
посоките съдбите ни пресичат,
усещам нейде точно по средата
на слънчевия сплит и на душата,
как гъста като шоколад потича
и рошава ме боцка топлината.
Напечена от знойно слънце котка,
омекнала и мъркаща полека,
се сгушва във сърцето ми на топка.
А после се здрависваме. И сокът
на лятото протича там, където
ръцете ни за кратко се докосват.
Очите ни искрят. И още нещо
там някъде зад тях. И няма нужда
да казвам нищо. Просто я поглеждам.
Тя знае. Аз пък знам, че тя усеща.
Тя знае, че го знам. Не сме си чужди.
Нанизаните брънки се подреждат.
Затворен кръг. Направо омагьосан.
И няма изход. Строгите окови
със звън пресичат всякакви въпроси.
И всеки път е тривиално-просто,
като халката златна - тя отново
на пръстчето безименно я носи.
© Ивайло Динков All rights reserved.
