Затворен кръг
Неочаквано за мен, този стих се роди като бял и чак впоследствие го преработих в класически. Ще се радвам да разбера доколко първият ми опит е успешен и дали преработката не губи нещо спрямо него.
Желая на всички весели празници и много щастие през новата година!
И всеки път...
Всеки път, когато
пътищата, посоките, съдбите ни
се пресичат,
усещам как точно по средата
между слънчевия сплит и душата ми
като гъст шоколад потича
мека, рошава, боцкаща топлина.
Сякаш напечена от слънцето котка
се е свила на мъркаща топка
в сърцето ми...
А после се здрависваме.
Включвам се
в зарядното на вселената.
Ръцете ни се докосват,
очите - също,
и още нещо, някъде зад тях...
Тя знае.
И аз знам, че тя знае.
И тя знае, че аз знам, че тя...
Затворен кръг,
от който няма измъкване.
Като халката,
проблясваща със строго око
върху безименното й пръстче.
----------------------------------------------------
И всеки път... И всеки път, когато
посоките съдбите ни пресичат,
усещам нейде точно по средата
на слънчевия сплит и на душата,
как гъста като шоколад потича
и рошава ме боцка топлината.
Напечена от знойно слънце котка,
омекнала и мъркаща полека,
се сгушва във сърцето ми на топка.
А после се здрависваме. И сокът
на лятото протича там, където
ръцете ни за кратко се докосват.
Очите ни искрят. И още нещо
там някъде зад тях. И няма нужда
да казвам нищо. Просто я поглеждам.
Тя знае. Аз пък знам, че тя усеща.
Тя знае, че го знам. Не сме си чужди.
Нанизаните брънки се подреждат.
Затворен кръг. Направо омагьосан.
И няма изход. Строгите окови
със звън пресичат всякакви въпроси.
И всеки път е тривиално-просто,
като халката златна - тя отново
на пръстчето безименно я носи.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко се радвам да те "видя" пак, Иво!
-
Чакаме те тук...
-
тук бих казала защо си спрял да пишеш...искам още...
-
Къде си? Липсваш...
-
Ивайло, сигурно личното ми мнение ще "изправи много хора от столовете", защото е доста крайно.Първо ме изненадва колебанието ти.
Държиш се, като родител, които трябва да обича еднакво и двете си деца,независимо, че едното от тях не заслужава.Познато ми е.И аз понякога съм такъв.
Но да се колебаеш между бял стих и класика?!Я помисли какво означава класика.За човек с твоите умения въпросът е предрешен, струва ми се.
Ти си класик!Това е твоят стил.Не разбираш ли , че правиш нещо, което не всеки може.Моят съвет е:не си цапай перото с бели стихове!
Един поет и редактор (чието мнение високо ценя)казва, че белите стихове са оправдани само когато става въпрос за дълбоки философски сентенции, които не се поддават на ритмичност, рими и мелодия...
Щом си успял да ги вкараш в класически стих - значи не са чак толкова философски!Не знам за теб, но аз гледам на белият ти стих, като на чернова , от която се е родил класическият.
Дори и с майсторката на бели стихове vitaniya (а това се случва рядко!) сме на едно мнение. -
Пишеш невероятно! И двата стиха са хубави, белия е по стегнат. Вярвам , че и на двата ще има доста привъженици. Продължавай. Желая ти успех.
-
Прекрасни са и двата, но аз клоня към класическия, на който съм привърженик. Пишеш страхотно, Иво, но ти го казавам за N-ти път
Много здраве, щастие, обич и нови стихове през 2009!!! -
А според мен - белия. Аз също харесвам "класически" стил, но нещо от чувството в белия се губи в класическия. По-скоро бих ти препръчал малко да барнеш финала на белия и ще стане добър.
Добър си, Ивайло. Не спирай да пишеш и публикуваш качество. -
Прекрасен, топъл стих в един студен ден, Иво!
Хареса ми повече класическият вариант, но пък аз поначало си ги предпочитам пред белите
Поздрави! -
и двата варианта ...много ми харесват...
защо ли повече обичам бялото... -
Вечен кръг е и животът ни...Имай обич и стимул да го живееш...
-
Според мен-определено,"белият" е много по-добър.Давай все така.
-
А после се здрависваме. И сокът
на лятото протича там, където
ръцете ни за кратко се докосват.
!!!*
Щастлива НОВА! -
Благодаря ви много на всички!
То се видя, че е вторият, но си запазвам правото да експериментирам и за в бъдеще Поне открих нещо ново за себе си - с подобен "пищов" написването на класическия стих май става доста по-лесно...
Отделни благодарности на теб, Мая! Пропускал съм да ти го кажа досега, но за мен значи много всеки един твой коментар.
Мимс, може, всичко може Не знам дали съм поет, но ти благодаря за пожеланията!
Г-н Дънеков, благодаря за забележката, на нещо такова се надявах! Промених леко контекста, надявам се така да стане ясно, че "отново" е в смисъл на "все още".
Ренка, и аз се радвам
Поли, ще видя дали мога да прехвърля още малко топлинка от белия
Мнението на нашите майсторки на белия стих е особено ценно и също е взето под внимание.
Още веднъж благодарности и весели празници на всички! -
И всеки път... И всеки път, когато
посоките съдбите ни пресичат,
усещам нейде точно по средата
на слънчевия сплит и на душата,
как гъста като шоколад потича
и рошава ме боцка топлината.
Напечена от знойно слънце котка,
омекнала и мъркаща полека,
се сгушва във сърцето ми на топка.
А после се здрависваме. И сокът
на лятото протича там, където
ръцете ни за кратко се докосват.
Очите ни искрят. И още нещо
там някъде зад тях. И няма нужда
да казвам нищо. Просто я поглеждам.
Тя знае. Аз пък знам, че тя усеща.
Тя знае, че го знам. Не сме си чужди.
Нанизаните брънки се подреждат.
Затворен кръг. Направо омагьосан.
А няма изход. Строгите окови
със звън пресичат всякакви въпроси.
И всичко става тривиално-просто,
като халката златна - тя отново
на пръстчето безименно я носи.
Това! -
Великолепни са и двата стиха!
Весели празници! -
Значи, аз също съм за класическия! Но като се вземе впредвид, че не съм особено компетентна във връзка с белите стихове, даже бих казала, че въобще не съм компетентна! Поздрави и успешна Нова година!
-
Предпочитам класическия, макар че белият в този случай за мен лично носи малко повече топлинка и мекота.
Весели празници, Иво, и щастлива Нова година! -
Естествено, си падам по класическия...
Весели празници, Ивайло! -
И двата са сполучливи според мен. Поздрав!
-
100 % втория вариант . аз също те познавам там !
щастлива нова година ти желая -
ТВОЯТ стих е вторият! С всички ръце!
Ти мислиш в рими! Великолепно при това!
Весели празници!* -
Вторият вариант определено е по-добър!
-
за мен си се справил чудесно и в двата варианта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на лятото протича там, където
ръцете ни за кратко се докосват."
Класическият!
Няма ли да се появиш най-после?