Затворихме очи.
Вкусих от райското дърво
целувайки те...
И тази мъничка
и неочаквана целувка
се отърколи
по склона на вината
и се превърна във лавина...
Отворихме очи.
Докосваше ти
голото ми тяло
като слънчев лъч
гората...
И като дъга
видях как светеше
венчалния ти пъстен,
който завинаги ще е мираж за мен...
Видях и нея...
Не исках
и пак затворих очи...
© Росица All rights reserved.
!Прегръдки
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
