Mar 2, 2008, 5:42 PM

"Затворих очи"

  Poetry » Love
1.5K 0 15
 

Затворихме очи.

Вкусих от райското дърво

целувайки те...

И тази мъничка

и неочаквана целувка

се отърколи

по склона на вината

и се превърна във лавина...

Отворихме очи.

Докосваше ти

голото ми тяло

като слънчев лъч

гората...

И като дъга

видях как светеше

венчалния ти пъстен,

който завинаги ще е мираж за мен...

Видях и нея...

Не исках

и пак затворих очи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...