Mar 6, 2005, 3:00 AM

Завещание

  Poetry
1.1K 0 0

Усетите ли, че дъхът ми спира
с последната ми месечна заплата
купете птица, прикована в клетка...

Когато ме полагате в земята
с очи строшете злобната решетка.

Върнете птицата на свободата!

Купете жито, но не го варете.
Пръснете го по прясната могилка,
да стане тя за птицата хранилка.

И моля, вместо траурно опело
пуснете силно марш на Менделсон,
когато се венчавам със земята...

Върнете птицата на свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...