Завихрени пътеки
Завиват се пътеките бели към теб,
вихрушки пред очите ми завъртат
и кръговратно се изтичат дните
от тежки мисли, утаени спомени.
Захвърлят стъпки накъсани мечтания,
копнеж - пожар на залеза в очите.
Ранимото на времето било в сърцето,
забиват с безразличие в зениците.
Помитат мисли чудното безвремие.
Пороите отнасят истини на късове.
Думи, като обичане, остават чужди,
завихрени пътеки, изсипани във улея.
вихрушки пред очите ми завъртат
и кръговратно се изтичат дните
от тежки мисли, утаени спомени.
Захвърлят стъпки накъсани мечтания,
копнеж - пожар на залеза в очите.
Ранимото на времето било в сърцето,
забиват с безразличие в зениците.
Помитат мисли чудното безвремие.
Пороите отнасят истини на късове.
Думи, като обичане, остават чужди,
завихрени пътеки, изсипани във улея.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
