Feb 16, 2007, 1:07 PM

Завихрени пътеки 

  Poetry
572 0 9
Завиват се пътеките бели към теб,
вихрушки пред очите ми завъртат
и кръговратно се изтичат дните
от тежки мисли, утаени спомени.
Захвърлят стъпки накъсани мечтания,
копнеж - пожар на залеза в очите.
Ранимото на времето било в сърцето,
забиват с безразличие в зениците.
Помитат мисли чудното безвремие.
Пороите отнасят истини на късове.
Думи, като обичане, остават чужди,
завихрени пътеки, изсипани във улея.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??