Понеже питането идва прозаично,
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е
да губи равновесие и търси път.
Да ври и да кипи то трябва да умее,
а не да се троши опре ли в прът.
Но тъй като животът продължава
и никога не връща времето назад,
изкуство е за нещо да се съжалява
и да се търси и очаква нов обрат.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
