Завръщане
С Луната дълго чакахме прибоя...
Но ти не идваш свидна,
угасна, във тъма изпадна.
Повиках всичките звезди небесни,
да озарят пътеките, да светнат!
Помолих слънцето със мойте вопли
и със лъчи, сърцето ти да стопли!
Разпалена душата чака повик...
И тихи стъпки чувам в тоя миг!
Дойде!
Пожара на две души да угасиш,
нескрита жаждата, да утолиш...
© Мариола Томова All rights reserved.
