тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Dec 11, 2007, 8:38 AM

Завръщане

  Poetry » Love
760 0 26
Върни се на брега ти, обич моя!
С Луната дълго чакахме прибоя...
Но ти не идваш свидна,
угасна, във тъма изпадна.
Повиках всичките звезди небесни,
да озарят пътеките, да светнат!
Помолих слънцето със мойте вопли
и със  лъчи, сърцето ти да стопли!
Разпалена душата чака повик...
И тихи стъпки чувам в тоя миг!
Дойде!
Пожара на две души да угасиш,
нескрита жаждата, да утолиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0