Jul 2, 2008, 10:46 PM

Завръщане

  Poetry
915 0 2
Завръщане

Да, всеки път ще се завръщам
в родената от нас нощна тишина,
за да си спомням как със теб превръщах
дните златни в есенна роса;
за да мога пак на хоризонта чист
да рисувам в щрихи твоето лице...
А вятърът повява лист след лист,
опитомен от твоите ръце,
от твоята коса златиста над есенно море,
от гласа ти нежен, от тоновете сладки.
Да, ще се завръщам, макар и уморен
от бързите раздели и срещите ни кратки,
от тичане след спомени захврълени,
забравени, изпокъсани почти...
угаснали, въргалящи се въглени,
изгорели на фона на безброй мечти.
Всеки път ще се завръщам, макар да знам,
че никой там не ще ме чака,
че няма на кого мислите си да раздам,
че отминали са спомените с влака,
за гари неизвестни, за станции среднощни,
за места, от където никой никога не се завръща,
и за пътеки, и за безкрайностите още,
които безнадеждно ни обгръщат.
Но ще се завръщам аз. В това уверен съм,
дори когато надеждата във мен угасне,
дори когато дните дълги превърнат се във сън,
ту хубав на моменти, ту довяващ спомени ужасни,
ту припомнящ споделени чувства,
ту събиращ ги и ту разделящ ги...
Дори когато в мен морето се разбуйства,
дори когато с лодка беззащитна идваш ти,
за да те посрещна аз, все така във тебе влюбен,
за да те посрещна аз в хоризонта на брега...
За да не се почувствам никога изгубен,
ни по пясъка подгонен, ни затрупан от снега.
Да, ще се завръщам тебе да посрещам всеки път,
там, седейки на самотен бряг,
дори и знаейки, че пламъците в теб вече не зоват
моето име и не следват те среднощния ми знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!!!Раздаден на Любовта!!!
  • Невероятно , трогна ме !Всеотдайността май вече е в от изчезващите човешки качества .Поклон пред силата ти и сърдечни поздрави !

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...