Завръщане
Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук,
и заравям гръмки вопли на поета самоук...
Много мога да говоря и да пея до зори:
за душевните тегоби след човешките игри!
Светлините ме изпиват, куп звездици от любов...
Ти си толкова красива – лъч на моста Стамболов!
Двама греем и се смеем като слънчеви деца...
Сигурно ще остареем – влюбени в света слънцà.
Вечен няма как да стана... Ще обичам тук и там!
Съществува ли забрана нежна ласка да ти дам?
Аз отлитам и наесен ще споделяме мечти –
че животът, блага песен, те обича – запомнѝ!
© Димитър Драганов All rights reserved.
