Feb 12, 2021, 8:37 AM

Завръщане

  Poetry
428 0 1

Там, където те чака семейството,
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.

Към сълзите подхожда внимателно
и мечтите на всеки издига.
То съдържа частица трогателна
и е птица над срамни интриги.

Не обича да бъде обиждано
и се брани, когато нападат го.
То не мрази, но ху̀лите вижда ги.
Те са рани – следи от упадъка.

Към любимата къща пътуваме
и сърцето ликува. Пристигаме.
Топлина ме прегръща. Целува ме.
Любовта от небето намига ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...