И не веднаж и дваж
се връщах в мислите си край морето.
И там, на този плаж,
изравях спомени за мен – детето.
Сега действително,
след толкова години на раздяла,
стоя пленително
пред грохота и на вълната бяла.
Със сила тя сега
се блъска подивяла във скалата
и няма тук шега,
че се разбива с трясък в мен – в душата!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up