Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей...
Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш
със тъжен поглед тихо радостта.
Китарата си пръсвам с гняв разтърстващ
и все възражда ми я любовта.
В красивото и в пошлото, в света,
с очакване желая да те видя.
Надеждата и болката с мечта
преглъщат белезите от обида.
Пропаданията в съня са бездни
за теб, които ваят чувства звездни.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
