Бързаме, борим се с времето,
искаме всичко за миг.
Здраво сме хванали стремето
на земен поход велик.
Нямаме милост към другия,
егото галим с камшик.
Даже лицето на лудия
бяга от алчния лик.
Скитаме в дебри невидими
и свободата зовем,
с наглост и хитрост преситени
искаме свят да плетем.
Хвърляме тайните в огъня,
гоним химери в нощта.
Само душата ни борбена
вярва в изконна звезда.
© Наташа Басарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
