Бързаме, борим се с времето,
искаме всичко за миг.
Здраво сме хванали стремето
на земен поход велик.
Нямаме милост към другия,
егото галим с камшик.
Даже лицето на лудия
бяга от алчния лик.
Скитаме в дебри невидими
и свободата зовем,
с наглост и хитрост преситени
искаме свят да плетем.
Хвърляме тайните в огъня,
гоним химери в нощта.
Само душата ни борбена
вярва в изконна звезда.
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
