Земя на хора
Земя за оран, не за бран -
такава днес на хората е нужна!
Хей! Циганино, българино, турчин!
Превърнаха ни просто в сган,
под бича алчен и бездушен!
Безработниче, прокуден си навън...
Ела! Добре дошъл си всяка вечер!
Аз нямам ни ракия, ни вина...
не искам и със грях да те опия.
Предлагам срам при мисълта,
що всички ни е в страх гнетила,
че пак сме роби - все на чужда сила.
Над нас е само гладната луна
и болката, юмруците ни свила.
Безработниче, по твойта длан,
с очи чертая пътя ти от гняв и срам.
И чувам шум... как плисна дъжд,
сред него вой на песовете полицейски озверели.
Лети куршум и плисва кръв...
... след него - тя, до нея - той!
И аз със тях политам, друже...
Безработнико, съзрях те там -
сред братята, сестрите унизени.
Челата ви изгарят в плам,
а погледът не иска и да лъже...
В очите гняв, без капка срам,
и твойта длан в юмрук
отново се е устремила!
И дружен извиси се вик:
Хей! Циганино, българино, турчин!
Земя за оран, не за бран -
такава днес на нас е нужна!
Свободни сме единни и няма да сме сган!
Ненужен ще е всеки страх и срам,
щом смажем бича алчен и бездушен!
такава днес на хората е нужна!
Хей! Циганино, българино, турчин!
Превърнаха ни просто в сган,
под бича алчен и бездушен!
Безработниче, прокуден си навън...
Ела! Добре дошъл си всяка вечер!
Аз нямам ни ракия, ни вина...
не искам и със грях да те опия.
Предлагам срам при мисълта,
що всички ни е в страх гнетила,
че пак сме роби - все на чужда сила.
Над нас е само гладната луна
и болката, юмруците ни свила.
Безработниче, по твойта длан,
с очи чертая пътя ти от гняв и срам.
И чувам шум... как плисна дъжд,
сред него вой на песовете полицейски озверели.
Лети куршум и плисва кръв...
... след него - тя, до нея - той!
И аз със тях политам, друже...
Безработнико, съзрях те там -
сред братята, сестрите унизени.
Челата ви изгарят в плам,
а погледът не иска и да лъже...
В очите гняв, без капка срам,
и твойта длан в юмрук
отново се е устремила!
И дружен извиси се вик:
Хей! Циганино, българино, турчин!
Земя за оран, не за бран -
такава днес на нас е нужна!
Свободни сме единни и няма да сме сган!
Ненужен ще е всеки страх и срам,
щом смажем бича алчен и бездушен!
© Димитър Ганчев All rights reserved.
