Да се завърнеш в къщата на тъщата,
когато си обръгнал като куче
на ругатни и болка и със същата
перфидна подигравка да научиш,
че си потребен колкото каиша
от старата веячка под сайванта.
Дори и факта, че все още дишаш
приемай като дар, като аванта,
търпимост висша към досаден зет -
идеалист наивен, смотан и поет.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up