Животът по презумпция е прав
Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена,
родителката стига до фалцет.
Бащата дърпа фас... Какво ти жалене?
Hапие ли се – всичко наред.
Вървя край тях и обуздавам бесните
коне на своя (справедлив ли?) гняв.
Поспрете се... Кого така ще стреснете?
Животът по презумпция е прав.
Кънти квартала. Бързат минувачите,
загърнати – в душите само студ.
Поспрете се и камък ще разплачете
и вятърът ще писне като луд.
В сърцата ви с лъжи лъстиви купени,
блести сега... Предколеден пазар...
А утре тези малки, тъжни лумпени,
ще изгорят града... И тъй е стар...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
