Малкото човече
якето облече.
На пръсти се вдигна
и шалчето стигна.
Шапка и ботушки,
той си е послушен.
Всичко ли направи,
нещо ли забрави?
Грабна си шейната,
хукна през вратата.
Вън снежец валеше,
всичко бяло беше.
Ледени снежинки,
палави прашинки
боцкаха нослето,
радваха детето.
Бързо на играта
ей там при децата!
Ах, да може само
да го види мама,
как дърпа шейната
нагоре по ската,
но без ръкавички
на свойте ръчички!
© Стъклена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
