Малкото човече
якето облече.
На пръсти се вдигна
и шалчето стигна.
Шапка и ботушки,
той си е послушен.
Всичко ли направи,
нещо ли забрави?
Грабна си шейната,
хукна през вратата.
Вън снежец валеше,
всичко бяло беше.
Ледени снежинки,
палави прашинки
боцкаха нослето,
радваха детето.
Бързо на играта
ей там при децата!
Ах, да може само
да го види мама,
как дърпа шейната
нагоре по ската,
но без ръкавички
на свойте ръчички!
© Стъклена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
