Зимата дойде.
И светът се промени.
Мраз скова земята.
Навсякъде всичко побеля.
А в моето сърце огънче гори.
Приятно грее.
Разчувствах се.
И почнах да мечтая.
Как един ден ще срещна любовта.
Аз вярвам в своята съдба.
Знам че тя ще ми помогне.
Като в приказката за любовта.
Аз няма да спра да мечтая.
© Наско кирилов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
