Зимата дойде.
И светът се промени.
Мраз скова земята.
Навсякъде всичко побеля.
А в моето сърце огънче гори.
Приятно грее.
Разчувствах се.
И почнах да мечтая.
Как един ден ще срещна любовта.
Аз вярвам в своята съдба.
Знам че тя ще ми помогне.
Като в приказката за любовта.
Аз няма да спра да мечтая.
© Наско кирилов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
