Зимата дойде.
И светът се промени.
Мраз скова земята.
Навсякъде всичко побеля.
А в моето сърце огънче гори.
Приятно грее.
Разчувствах се.
И почнах да мечтая.
Как един ден ще срещна любовта.
Аз вярвам в своята съдба.
Знам че тя ще ми помогне.
Като в приказката за любовта.
Аз няма да спра да мечтая.
© Наско кирилов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
