Feb 10, 2023, 8:41 PM  

Омагьосани сънища

529 1 2

ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА

 

Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.

Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?

Вятър в близката кория гони тръни на валма.

Иде ми да си го скрия до напролет у дома.

Три коминчета в простора вият димна пелена.

Рижо котенце на двора гони слънчеви петна.

В прежда снежна и безбрежна зъзна сам-сама в студа.

Скривам птичата надежда в празни щъркови гнезда.

Паячето се обеси зад пердето – стар тензух.

И като в прочетен вестник плъзна неприятен слух.

Пролет скоро да не чакам, идат мразовити дни.

Ако сам будуваш в мрака – тук при мен се прислони.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...