Беше зима. Пръстите тръпнеха -
до прозореца пишех писмо.
По стъклото каймачено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.
Гледах нежните, бели рисунки
и запълвах белия лист.
Пишех ти за красивата зима,
за леда - приканващо чист.
Исках пак да отидем двамата
и нелепо да лежим на леда.
Исках пак да грабнем одеялото
и да излезем навън, сред нощта. ...