Да пазят ябълката златна
трима братя се навили.
Таз работа била приятна,
не хвърляли се много сили.
Да, трябвало в среднощен час
леглото топло да напуснат.
Че бива ли, има си хас,
такваз възможност да пропуснат!
Но прекаленото им самочувствие
май ги оставило " валат".
Е, предизвикал някакво съчувствие
единствено най-младичкия брат.
В приказките тъй се получава -
най-малкия овации събира.
Но друго мен ме притеснява-
що опита не се котира?
© Георги Янков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
