Sep 1, 2012, 10:47 PM

Златно-сребърен грош

  Poetry » Love
868 0 5

Остани в моя свят –

тук ще бъдеш обичана!

Колко малко ни трябва, нали!

Само с теб съм богат!

Като свято наричане

слънчев дъжд в твоя сън ще вали!

 

Пожълтелите страници

на изгубено минало

няма как да ни върнат назад –

на съдбата посланици,

в мир отлитат годините

като птици над шумния град!

 

В споделената нощ

с прероденото щастие,

звездна, плува над нас тишина!

Златно-сребърен грош

с теб дължим за причастие –

натежала от обич луна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...