Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Feb 12, 2017, 5:35 PM

Змия 

  Poetry » Phylosophy
719 0 9
Между тревата пълзи,
съска с отровен език.
Не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи.
Увита, на голия камък,
живота си някак реди
върху пясъчен замък.
Съжалих я, подадох ръка,
нали съм добра душа,
захапа злобно ботуша,
врътна глава и се скри ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??