Змия

Poetry » Philosophical

829 0 9

Между тревата пълзи,

съска с отровен език.

Не думи, а вик!

Тишината срази.

Дълго на слънце седи.

Увита, на голия камък,

живота си някак реди

върху пясъчен замък.

Съжалих я, подадох ръка,

нали съм добра душа,

захапа злобно ботуша,

врътна глава и се скри

в първата дупка.

Спасих се, но взех си поука!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plevel (Силвия Илиева)

Тези змии не са страшни Васе,поне знаеш ,че хапят. Оригинален изказ,хареса ми.

2017-02-14T21:33:27+02:00
Роби (Роберт)

Както си добра душа, добре, че не си се опитала да я погалиш, Василке!... Харесах!...

2017-02-13T21:54:55+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

По-добре "змия", отколкото - "лукава лисица"...!!!

2017-02-13T12:25:32+02:00
aap (Ангел)

А така на змия вяра да нямаш!Поздрави Васе!

2017-02-13T11:25:52+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Харесах Васе. Браво

2017-02-13T09:35:59+02:00