Значи е възможно
На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади,
и гроздове от шумолящи жажди,
където лятна нощ в морето сяда
и летните звезди с любов посажда,
където утрото расте безбрежно
на изгрева в лъчистите пътеки,
и лятото сред мигове от нежност
понася се над тях на лодка лека,
вълни разплисква влюбено душата,
усетила, че лятото е вечно,
с мечтите ѝ за щастие е слято,
раздало сладостта до безконечност.
И щом поискам връща си морето
пак лятната лъчиста синя кожа,
дори на есен лятото ми свети,
расте отвътре, значи е възможно.
© Милена Френкева All rights reserved.
