Когато
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло
звездите се промушват нежно бели.
Когато тишината е одеяло
а в сребърно дъждът плете дантели.
Когато вън от прага ми е есен -
оклюмнала до жълто и червено.
И всеки ден скроен е къс и тесен,
та щом го облечеш ти е студено.
Тогава в мен едно море прелива
и блесва юли някъде в душата.
Извезвам си любов - младежки дива,
застилам всяка стая с топлината.
Тогава...ех, тогава си намира
сърцето най-красивия си спомен.
И там на прага есента се спира...
При мен е лято, а отвън - сезони.
© Деа All rights reserved.
