Знаци
Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо,
изпаднало от ангел, снежно-бяло,
тъгуваше за своя господар,
но пътя си - то беше извървяло.
Изслушах го, изтупах му прахта,
и каза ми: ”След знаците върви!”
измъкна ми го от ръката вятърът
и смеейки се в джоба си го скри.
Тогава аз погледнах към небето,
от облак се показа ключ небесен,
отвори тайно мъничка пролука
и чух - как ангелите пеят песен!
Заслушана за малко да подмина,
една четирилистна детелина...
© Теодора Петрова All rights reserved.
