May 14, 2008, 11:33 AM

Знаеш ли... 

  Poetry » Other
1139 0 9

  Още докато ме изгаряше  моята безумна, невъзможна любов, знаех...

че някъде ме чака онази другата - прекрасната, щастливата...

такава като от стих на mariniki ;-)  красива...

 

Ти знаеш ли, отдавна чакам

да се обърнеш, да ме видиш!

Защо така? Защо си плакал?

Не бива да сме тъжни ние...

 

Не тъжни - просто търпеливи.

Ще минат хиляди години

и хиляди сърца разбити,

преди със теб да се открием.

 

Но то пък, времето какво е?

Часовник, спрял във миг безкраен.

Забравен сън, притоплен спомен

и обич, малко преди края.

 

Но аз го знам и ти го знаеш:

дори след хиляди години,

Света, замрял във миг безкраен,

ни чака с теб да се открием.

 

септ.2007

© Галя Анчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??