Знаеш ли...
Още докато ме изгаряше моята безумна, невъзможна любов, знаех...
че някъде ме чака онази другата - прекрасната, щастливата...
такава като от стих на mariniki ;-) красива...
Ти знаеш ли, отдавна чакам
да се обърнеш, да ме видиш!
Защо така? Защо си плакал?
Не бива да сме тъжни ние...
Не тъжни - просто търпеливи.
Ще минат хиляди години
и хиляди сърца разбити,
преди със теб да се открием.
Но то пък, времето какво е?
Часовник, спрял във миг безкраен.
Забравен сън, притоплен спомен
и обич, малко преди края.
Но аз го знам и ти го знаеш:
дори след хиляди години,
Света, замрял във миг безкраен,
ни чака с теб да се открием.
септ.2007
© Галя Анчева All rights reserved.
