Знаеш ли?
Знаеш ли колко са ми дълги вечерите?
И гостите ми колко са пияни?
Колкото по-празни са душите им,
толкова по-пълни са им каните...
Знаеш ли колко пъти ми секва китарата?
Колкото пъти се хлопне вратата
и полъх на зима в таз пивница старата,
разлюлее в камината огъня. И в душата ми.
Знаеш ли колко звезди изброих? И им сменях местата.
Колко пъти луната от различен прозорец ме гледаше,
през очите на чуждото щастие, сякаш в отплата
за моята завист и болка. И цял ме изцеждаше.
Знаеш ли колко са дълги зимните нощи?
Пушеци черни душат с пипала на медуза
всеки спомен за лято и жена, непрежалена още...
И вместо жена ме целува пияна илюзия.
© Jane Doe All rights reserved.
