Знам
Тази вечер е нова, но толкова стара.
(ананел) Нелиса
Тази вечер, избрах да те има до мене.
Да те искам. Да бъда. Да мога. Да знам.
Уморени копнежи стоят на колене,
а сълзата... разплакана сила е. Храм.
Тази вечер не чувам звездите как пеят.
А небето изпрати ли птици?... Не знам.
Нацелувани устните нежно се смеят,
а очи за очите - дъждовен балсам.
Тази вечер съм огън, а ти си водата.
Отесняло е времето. Във монограм.
Утре стъпки в реката ще търсят следата...
не с очи, със сърцето на спомена. Знам.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
