Oct 4, 2007, 4:05 PM
Зов
499
0
2
Ти ме викаш при тебе, аз знам,
вечер, щом луната изгрее,
ти ме викаш, викаш ме там
и сутрин, щом тя избледнее.
А аз те чакам, чакам те тук,
бездиханна останала вече,
но не чувам ни вопъл, ни звук,
ти остана нейде далече.
Ти ме викаш при тебе, аз знам,
но до тебе да стигна не мога,
а как боли като знам, че си сам,
нека бъда до тебе, за Бога!
А аз все още чакам те, чакам те тук,
вперила взор във небето
и сякаш те виждам в свят друг,
болка сковава мигом сърцето.
Ти ме викаш, викаш ме там,
но къде си аз всъщност не зная,
ще те търся в душата със плам,
щом те има, там е късче от рая.
вечер, щом луната изгрее,
ти ме викаш, викаш ме там
и сутрин, щом тя избледнее.
А аз те чакам, чакам те тук,
бездиханна останала вече,
но не чувам ни вопъл, ни звук,
ти остана нейде далече.
Ти ме викаш при тебе, аз знам,
но до тебе да стигна не мога,
а как боли като знам, че си сам,
нека бъда до тебе, за Бога!
А аз все още чакам те, чакам те тук,
вперила взор във небето
и сякаш те виждам в свят друг,
болка сковава мигом сърцето.
Ти ме викаш, викаш ме там,
но къде си аз всъщност не зная,
ще те търся в душата със плам,
щом те има, там е късче от рая.
© Деси Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубав поетичен зов!
Браво, Деси! С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!