Ти ме викаш при тебе, аз знам,
вечер, щом луната изгрее,
ти ме викаш, викаш ме там
и сутрин, щом тя избледнее.
А аз те чакам, чакам те тук,
бездиханна останала вече,
но не чувам ни вопъл, ни звук,
ти остана нейде далече.
Ти ме викаш при тебе, аз знам,
но до тебе да стигна не мога,
а как боли като знам, че си сам,
нека бъда до тебе, за Бога! ...