От хаоса на есенния дъжд,
от нахалството на летяща капка,
от съседската градина изведнъж,
зряла круша ми помаха с шапка.
При мен ела и дланите си дай,
приюти ме в топлите си устни!
Есента сезон е, в които най,
крушите са уникално вкусни.
Ела със зъбки отхапи,
сочно тяло ухаещо на лято.
Преглъщай бавно сладките сълзи.
отдай се на угощението свято!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
