Jun 19, 2014, 11:24 PM  

Звезда

  Poetry » Other
517 0 0

Самотен си сред хиляди звeзди,

защото светиш с друга светлина

и питаш се защо ли ти боли

от безразличието към чуждата съдба.

 

Сърцето ти е вечно неразбрано

и чудиш се дали ще издържи

докато бъде нявга разгадано,

че се раздава без да му тежи.

 

Самотно светиш със една надежда

да топлиш другите звезди,

докато вкупом всички се събудят

за саможертвени и светли дни.

 

И знаеш, никак не е лесно

по пътя верен да вървиш,

но сигурна съм, ще го извървиш със песен

и вяра за щастливи бъднини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....