Jun 19, 2014, 11:24 PM  

Звезда

  Poetry » Other
516 0 0

Самотен си сред хиляди звeзди,

защото светиш с друга светлина

и питаш се защо ли ти боли

от безразличието към чуждата съдба.

 

Сърцето ти е вечно неразбрано

и чудиш се дали ще издържи

докато бъде нявга разгадано,

че се раздава без да му тежи.

 

Самотно светиш със една надежда

да топлиш другите звезди,

докато вкупом всички се събудят

за саможертвени и светли дни.

 

И знаеш, никак не е лесно

по пътя верен да вървиш,

но сигурна съм, ще го извървиш със песен

и вяра за щастливи бъднини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...