fragola (Дида Христозова)
62 135
Jan 22, 2010, 1:09 PM

Звезда и гроб 

  Poetry » Phylosophy
670 0 4

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...

Далеч зад него ручеят докосва
на тъмнината млада буйните коси
и сякаш с влажен ромон омагьосва
във тишината плаха нечии мечти...

А над покоя черен бряст извива клони
и сякаш страж над гроба свел глава...
и тихо вместо сълзи листи рони,
без глас оплакващ клетата съдба...

И бавно пак денят нощта изпраща
към заник нов, прегърнал Вечността...
над гроба тих сам клони бряст поклаща...
А в небосклона черен заблестя звезда...

© Дида Христозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??