fragola (Дида Христозова) fragola (Дида Христозова)
2 62
Jan 22, 2010, 1:09 PM

Звезда и гроб

1.1K 0 4

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...

Далеч зад него ручеят докосва
на тъмнината млада буйните коси
и сякаш с влажен ромон омагьосва
във тишината плаха нечии мечти...

А над покоя черен бряст извива клони
и сякаш страж над гроба свел глава...
и тихо вместо сълзи листи рони,
без глас оплакващ клетата съдба...

И бавно пак денят нощта изпраща
към заник нов, прегърнал Вечността...
над гроба тих сам клони бряст поклаща...
А в небосклона черен заблестя звезда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0