Eva (Ами Тола) Eva (Ами Тола)
1 76
Feb 5, 2007, 6:50 PM

Звезден реквием

  Poetry
1.2K 0 4
Звезди от необятното небе,
дирят път със светлина, 
да грейне нечие лице,
да заслепи вечна тъмнина.
Една усмивка да прокара,
да се радва чувствена душа.
Една тъга, в леност и забрава,
загубена във цветната дъга.
В търсене на щастие,
ако веднъж грейнеш ти,
живота на една звезда,
ще  има смисъл и съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0