Aug 8, 2012, 4:13 PM

Звезди

  Poetry » Other
499 0 0

Звезди

 

Толкова звезди,

галактики далечни,

а сред тях сама ли е Земята,

майка на дедите ни?

 

Влюбени в крайните полюси,

на живота с годините,

следа оставила след себе си,

на загадки отминали.

 

За да достигнат,

като знак,

че е имало и ще има

живот и след нас.

 

Звездите, както другите,

броят дните ни тук, на земята.

Колко всичко е странно

за живота ни закодират, отминал с летата!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...