Звезди
Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш.
Сега не знам какво да си разкажа
и липсата ти как да оправдая.
След толкова предателства миражни,
не искам обещания за рая.
Но някъде във мене пъстроцветно,
изкусно, самородно, тънкострунно,
раздвижва се усещане нечетно,
магическо, като вълшебна руна...
И думите ми даже ме предават
в ръцете му, гальовни и закрилни.
Със мене сякаш тайно чудо става,
плетат у мене феи мрежи силни.
Спасена, сред пейзажа на морето,
в сърцето си намирам светъл проход.
Усещам, като слънцето далечен,
на утрото ще дойдеш с нежен допир.
От толкова любов така боли ме,
с въздишка се разпадам в черна бездна.
В прегръдката потрептваща вземи ме,
бъди до мен в колизията звездна.
