Звезди не сваляш...
Звезди ми сваляха
и потъмняваше небето.
До сляпост черна
стапяше се радостта.
Извайваха със пръсти
и все наужким по сърцето...
зариваха душата ми
в дълбока самота...
Ти не говориш. Почти не дишаш,
когато ме поемеш във обятията си.
Звезди не сваляш, а дирижираш
да леят светилата песните си.
Нощта със теб е звездна музика.
Денят - вълшебен унес извървян.
Любов прекрасна, като приказка,
която съм желала само в своя блян.
Със теб цветнее чуден хоризонтът
в отмарата на твоите две ръце.
В очите ти прелял светликът,
звездИ сега по моето сърце...
и потъмняваше небето.
До сляпост черна
стапяше се радостта.
Извайваха със пръсти
и все наужким по сърцето...
зариваха душата ми
в дълбока самота...
Ти не говориш. Почти не дишаш,
когато ме поемеш във обятията си.
Звезди не сваляш, а дирижираш
да леят светилата песните си.
Нощта със теб е звездна музика.
Денят - вълшебен унес извървян.
Любов прекрасна, като приказка,
която съм желала само в своя блян.
Със теб цветнее чуден хоризонтът
в отмарата на твоите две ръце.
В очите ти прелял светликът,
звездИ сега по моето сърце...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
