Jan 25, 2005, 12:19 AM

Звездичка

  Poetry
1.5K 0 0
В сърцето ми седиш като звездичка,
блещукаща сред пълна тъмнина,
за мен си ти една, едничка,
показала ми що е любовта.

Сега държиш сърцето ми във плен,
не знам защо, но дадох ти го аз,
но знай не съжалявам нито ден,
че влюбен в теб сега съм аз.

Не вярвахме, но то се случи,
Обичаме се ний сега
И искам всеки да научи,
че искам ти да бъдеш моята жена.

Оставаш си за мен звездичка,
в живота ми ще бъдеш ти една,
Оставаш си за мен едничка,
която да остане с мен във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Захариев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...