Jan 25, 2005, 12:19 AM

Звездичка

  Poetry
1.5K 0 0
В сърцето ми седиш като звездичка,
блещукаща сред пълна тъмнина,
за мен си ти една, едничка,
показала ми що е любовта.

Сега държиш сърцето ми във плен,
не знам защо, но дадох ти го аз,
но знай не съжалявам нито ден,
че влюбен в теб сега съм аз.

Не вярвахме, но то се случи,
Обичаме се ний сега
И искам всеки да научи,
че искам ти да бъдеш моята жена.

Оставаш си за мен звездичка,
в живота ми ще бъдеш ти една,
Оставаш си за мен едничка,
която да остане с мен във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Захариев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...