Звездите

Comments

• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Това, че ти, Слав, не си почувствал силна емоция от прочита на моето стихо, не значи, че аз съм изпитвала или не съм изпитвала същото, когато съм го писала. Творбата е отпреди 10 години. Тогава бях друг човек и чувствах силно, както и сега, но неосъзнато. Така че.. приемам, че творбата не въздейства с гръм и трясък. Може би е писана с някаква апатия, след дълбоко разочарование, честно казано-не я помня-емоцията. Днес.. съм друга и рядко имам желанието да покажа вълненията си на света, точно защото чувствам осъзнато. А те... чувствата се чувстват. Не се пишат. А когато се чувстват силно, се превръщат в действия. Пишат се.. когато е блян, когато е увертюра... когато се зараждат... Но за мен любовта днес е вече само и единствено действие. И взаимна. При липса на взаимност и действие за мен е само полюция на мисълта. И дотам. Любов-не е. Само поезия. А поезията се чете. Няма присъствие. Няма ръце. Очи. Аромат. И дори тази с гръм и трясък-се забравя, защото е само думи....

  2025-05-22T12:16:59+03:00
• 

  slav.georgiev (Слав Георгиев)

  Анахид, идеята да се разрушат романтичните клишета около звездите е интересна и със сигурност има потенциал, но според мен реализацията тук остава малко повърхностна. Повтарящият се рефрен „и какво от това?“ би могъл да изгради някакво напрежение или вътрешен конфликт, но в този случай по-скоро отслабва емоционалния ефект. Прави текста малко еднообразен и отнема от дълбочината му. Образите звучат по-скоро описателно и аналитично, отколкото лично и преживяно. Липсва онзи жив усет – било то болка, било размисъл – който превръща текста в поезия, а не просто рима. Разбирам какво си искала да кажеш, но в моя случай може би остана малко далеч от читателя.

  2025-05-22T11:49:48+03:00
• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  

  2025-05-15T11:00:30+03:00
• 

  PetarStoyanov (Petar stoyanov)

  Еее, намерих те и под звездите...макар , че '' Някакви луди виждат в тях любовта...''

  2025-05-15T08:04:05+03:00