Затварят се очите уморени.
Настъпва тиха нощ.
Наблюдават звездите строени
хората в свойта немощ.
Дом с отрупана маса –
насреща строги очи. Тишина.
Малка колиба –
пълна с глъч, хляб и сирене.
Няма гримаса.
Всеки яде и мълчи.
Гледат звездите. Тихичко плачат.
Галят с топли искри,
обичат тези невинни души!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.