Затварят се очите уморени.
Настъпва тиха нощ.
Наблюдават звездите строени
хората в свойта немощ.
Дом с отрупана маса –
насреща строги очи. Тишина.
Малка колиба –
пълна с глъч, хляб и сирене.
Няма гримаса.
Всеки яде и мълчи.
Гледат звездите. Тихичко плачат.
Галят с топли искри,
обичат тези невинни души!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
