Може би някога,
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал,
огън във вас ще гори.
Ще се събуди,
ще се разлисти
утрото с цвят на мечти.
Дъх пеперуден,
дъх като истина
нежно над вас ще вали.
Ти ще си същата,
той ще е същият,
но пред небесен олтар.
Звездните гонгове
властно ще бие
вятър - тържествен звънар.
Ще се забърза,
ще се затича
в орбита новият ден.
Някой обичан е!
Някой обича!
Изгрев от чувства роден!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
