19.10.2010 г., 11:37

Звездни гонгове

959 2 28

Може би някога,

може би някой

тебе ще срещне в зори.

Без да си чакала,

без да е чакал,

огън във вас ще гори.


Ще се събуди,

ще се разлисти

утрото с цвят на мечти.

Дъх пеперуден,

дъх като истина

нежно над вас ще вали.


Ти ще си същата,

той ще е същият,

но пред небесен олтар.

Звездните гонгове

властно ще бие

вятър - тържествен звънар.


Ще се забърза,

ще се затича

в орбита новият ден.

Някой обичан е!

Някой обича!

Изгрев от чувства роден!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за светлото наричане, Стани!Слънце в душата и за теб, мила!
  • Много нежно и обещаващо...Чета и вярвам,че наистина ще бъде така!Слънчев ден,Мария!
  • Николай, това стихотворение е включено в последната ми стихосбирка "Връх за пеперуди" и ще се радвам, ако някой реши да напише музика по него и да го изпее! Благодаря ти за специалното отношение! И да - можеш да го покажеш на Михаил Белчев! Щом допускаш, че и той ще го одобри!
    Наталия, благодаря за високата оценка и че си тук, мила!
  • Прекрасно!
  • Звънна ми мелодията! Жалко, че не мога като Мишо Белчев да го изпея, но с твое разрешение ще си позволя да му го изпратя да го види. Може и да го разплача, защото му зная слабото място! Благодаря за космичното усещане, усетих, че понякога имам и трето око!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...