Звездни сълзи
„Как си?”
Вятърът тихо
попита.
Погали ме
и си отиде.
Дъжд ли заваля?
Не, със сълзи
се смеят
звездите.
© Ласка Александрова All rights reserved.
„Как си?”
Вятърът тихо
попита.
Погали ме
и си отиде.
Дъжд ли заваля?
Не, със сълзи
се смеят
звездите.
© Ласка Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...