Сред необятната космична шир
самотната душа е звездоброец,
обгърнал целия небесен мир,
за него любовта какво е -
една звезда със нежно име,
която си избира всяка вечер,
примамливо загадъчна, недостижима,
обсипва я с красиви речи.
Обсипва я с фантазиите си цяла,
очи затворил с нея да се слее,
заспива с тръпката от сладката омая,
преди страстта му пак да отрезнее.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
